ЗАПЛА̀ТА1 ж. 1. Определено парично възнаграждение на служител или работник, редовно изплащано в установени интервали от време. Сега Рада служеше като учителка на девойките от първия клас, с хилядо гроша годишна заплата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 66. Живеех мирно и спокойно в семейството си. Поддържахме се от моята скромна заплата. Елин Пелин, Съч. IV, 148. – Е, ти знаеш ли, че съм назначена? И служба имам, и заплата, и квартира! Й. Йовков, ОЧ, 40. Касиерът изплаща заплатите. Δ Месечна заплата. Основна заплата. Брутна заплата.

2. Остар. Възнаграждение, обикн. в пари, заплатено за някаква услуга или за някакъв предмет. „Слушай, сине мой, думите на баща си, за да живееш богоугоден живот. Когато някой ти работи, този час му дай заплатата.“ Н. Михайловски, ССИ (превод), 69-70. Съветът издаде заповед към сичките около живущи селяни, за да снабдяват лагера с храна и да внимават добре да не земат за нея никаква заплата. П. Кисимов, ОА II (превод), 78. – Нà ти малко сребро; снощи го взех заплата на дръва от едно село. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 42. Един от матросите поискал няколко миризливи ореха като заплата за продадената от него стока. Знан., 1875, бр. 19, 302.

3. Остар. Такса, налог. За да ся намери колко е заплатата на един прост телеграм от 20 думи, трябува да ся знае в кой вилает е мястото, отдето ся телеграфира, и в кой вилает е мястото, догдето ся изпраща телеграмът. Лет., 1871, 78. Пътникът не подлежи на никоя заплата за превоза на пътните неща, които има право да носи в кораба. ДЗОИ I (превод), 299. От надлежните на другите отделения предмети разискват са в общите заседания следующите: .. Направата на мостове, по които да са минува със заплата. ДЗОИ I (превод), 79. По тоя начин тии [банките] печелят от лихвата, та могат да смалят заплатата (таксата), която зимат от ония, що им оставят парите си за чуване. Лет., 1874, 212.

4. Прен. Остар. Отплата. Заплатата на благостта е човек да е добър. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 7. Хвалбата е празна заплата. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 193. Хайде я, Христо, заведи / на техна чимшир портичка, / заплата ще ти заплати / една ябълка червена. Нар. пес., СбВСт, 563. // Възмездие. „Бягайте, разбойници! Бягайте и идете там, дето ви чака заплатата на злодеянията ви!“ П. Кисимов, ОА II (превод), 147.

На заплата съм. Работя, получавам заплата. На заплата съм в държавно учреждение. Номинална работна заплата. Иконом. Парична сума, която работникът получава срещу вложения от него труд. Реална работна заплата. Иконом. Количество материални блага и услуги, които работникът може да закупи или заплати с номиналната си работна заплата. Стартова заплата. Иконом. Най-малка заплата, определена предварително за някаква длъжност. Крайно наложително е да бъдат повишени стартовите заплати.

– Друга (остар.) форма: заплàча.

ЗАПЛА̀ТА2 ж. Диал. Къс, обикн. от плат, с който е зашита скъсана дреха; кръпка, закръпка, закърпа, ямà.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)