ЗАПЛА̀ТИЦА1 ж. Разг. Умал. от заплата1; заплатка1. С една ниска заплатица и с една сираческа пенсийка се преживяваше трудно в ония години. К. Топалов, Н [еа]. Те му предложили [на Ботьов] да завежда читалището с една скромна заплатица от 40-50 франка. З. Стоянов, Съч. III, 538.
ЗАПЛА̀ТИЦА2 ж. Диал. Умал. от заплата2; заплатка2, кръпчица, ямѝчка.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.