ЗАПЛЕНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от запленявам и от запленявам се; пленяване. В „Сибин“ Емилиян Станев дълбоко и жестоко разкрива конкретната ни съвременност от годините на социализма със запленяването до жертвоготовност на младите хора от високи светли идеи и идеали за съвършено общество. СД, 2017, бр. 31, 7. Преди да се овладее жената, требаше да се спечели нейния дух. Самите думи „плен“ и „запленяване“ бяха добили духовен смисъл. Злат., 1937, кн. 1, 20.