ЗАПЛЕСЍЯ1, мн. -ѝи, ж. Разг. Неодобр. Заплес1. Непознатият сякаш сбърка пътя и едва не се сблъска с Младенов. Беше Борислав Апостолов, заплесията от съседната кооперация, когото Младенов винаги гледаше с пренебрежение като изнежен, разгален позьор пред кокетките. Х. Русев, ПЗ, 55.
ЗАПЛЕСЍЯ2, мн. -ѝи, ж. Разг. Неодобр. Заплесване. Пощата му донесе писмо. Той бързо го разпечати: майка му строго го мъмреше: „Какви са тези нови заплесии? Защо да му изпраща пари? Защо не се връща?“. Н. Стефанова, ОС, 188.