ЗАПЛÈША, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Заиграя ръченица или хоро. Митош се провикна, извади червена кърпа, забучи я под пояса си и хвърли око към Стамата. Лениво разкърши рамене, протегна ръце напред, разпери ги и заплеши. К. Петканов, ОБ, 41. Конниците разиграха конете из угарите. Пешаците се провикнаха весело, няколко души заплешиха под звуците на радостна свирка, разровиха влажния пясък на пътя. К. Петканов, Х, 6.