ЗАПЛЕШИВЯ̀Л, -а, -о, мн. заплешивèли. Прич. мин. св. деят. от заплешивея като прил. Рядко. Обикн. за глава на мъж – който е с леко оредяла коса. Момчетата учудено погледнаха непознатия. Беше широкоплещест, пълничък, със заплешивяла, ниско остригана глава. П. Вежинов, СО, 10. Единият, с руси вежди и заплешивяло теме, ръководеше сбирката. Кр. Григоров, Р, 162.