ЗАПЛОДЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заплодявам и от заплодявам се; заплождане. Конете най-късно узряват за заплодяване. Лет., 1874, 272. При физиологически правилен тип на хранене, т.е. когато женските животни получават зелена храна, а мъжките – зърнена, заплодяването на майката и жизнеността на приплодите са били най-високи. НТМ, 1956, кн. 6, 9.