ЗАПЛУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Започвам да плувам. Той обърна ладията и тя заплува по мътния Искър. Ив. Вазов, Съч. ХI, 7. После тръбата изревава уморено, дръпват моста и параходът заплува отново надолу, срещу слънцето. П. Делирадев, БГХ, 48. Последва друга сензационна новина: за пръв път човек напусна космическия кораб и заплува в Космоса. ЖД, 1967, кн. 10, 1. ● Обр. Малки вълма бели облачета се рееха тихо по склоновете или кацаха по чуките, сякаш почиваха, и пак заплуваха кротко. Ив. Вазов, Съч. ХV, 138.