ЗАПЛЮ̀ВКА ж. Разг. Заплюване като израз на отвращение, презрение. – Бате, аз не върша нищо нечестно. Аз нито ще го продавам [взетото], нито ще го укривам... – Виждам – отвърна Горан злобно и с пълно презрение и го заплю право в лицето. Марин трепна от заплювката на брат си и лицето му се сгърчи. Д. Ангелов, ЖС, 311. Той си представяше ужасното положение, ако Милка се възмутеше от опита му за дързост, ако тя му хвърлеше в лицето заплювката на презрението и омразата си. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 30.