ЗАПОВДЍГАМ, -аш, несв. и св., прех. Започвам да повдигам. И да видиш ти какво стана тогава с мене. Като се забори в душата ми някой, като ме заповдига, като ми закряска на ухото. Ст. Чилингиров, ХНН, 48. А лете – запеят жътварките ония тъжни песни, заповдигат жътварите тежките снопи. заповдигам се страд.
ЗАПОВДЍГАМ СЕ несв. и св., непрех. Започвам да се повдигам. Йордан и останалите се заповдигаха неспокойно и го обградиха. Кр. Велков, СБ, 121.