ЗАПОВЕДА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и. Остар. Заповедник. Когато разсилният се изправил като свещ пред своя заповедател, изслушал рабски заповедта и се поклонил, чак тогава Баба Бекир се уверил във възможността на това, което той мислил за невъзможно. М. Георгиев, Избр. разк., 193.