ЗАПОВÈДНИЦА ж. Остар. Книж. Жена, която обича да се налага, да разпорежда, да заповядва. Не – самата тя – нашата някогашна другарка и заповедница, лудетината Нинка бе ограбена. Всичко бяха ѝ взели и раздърпали – и младостта, и свежестта. О. Василев, ЖБ, 45.