ЗАПОВÈДНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. 1. Управление. Ний само ще поменем досегашните съсипателни за народа лутаници на Мизия и Тракия и ще поговорим за областта, която биде оставена под непосредственото турско заповедничество. П. К. Яворов, Съч. II, 168. Искаме ли Централна и Източна Европа да попаднат набързо не само под германско заповедничество, но и под интелектуалното иго на националсоциализма? Пл, 1934, бр. 1577, 3.
2. Командване. Непостижимото му красноречие беше му първото оръдие; ако то би му не спомогнало, начаса обръщал е колата и се залавял за заповедничество, изречено с един повелителен и трогателен тон. К. Шапкарев, МЖБМ, 13. В 1812 г. адмирал Чичагов прие главното заповедничество и понеже турците бяха много слаби, той искал да възбунтува всичкия полуостров. Г. Бенев, БК (превод), 13.