ЗАПОВТА̀РЯМ, -яш, св., прех. Започна да повтарям. В първите минути малкият се криеше в диплите на дрехата ѝ, боеше се от баща си. Борис го грабна и го дигна няколко пъти до тавана чак, гальовният детски плач бързо премина в ситен кикот, после то и само заповтаря: – Пак! Пак! Д. Талев, ГЧ, 174. Лилянка се задвижи от единия ъгъл на стаята до другия и гласно заповтаря приветствието. К. Петканов, В, 28. заповтарям се страд. Псувните зачестиха и заканванията се заповтаряха. Ив. Вазов, Съч. VI, 14.
ЗАПОВТА̀РЯМ СЕ св., непрех. Започна да се повтарям. Няма фейлетон на Велко Верин, който да не почива на сравнение с 1950 година. Заповтаряха се и темите. Изкопае от архива някаква стара песен и прави коментар върху нея. ЛФ, 1970, бр. 51, 4.