ЗАПОВЯ̀ДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заповядвам и от заповядвам се. Изпълнителното деяние се изразява в много и различни форми – саморъчно извършване или заповядване да се извърши убийство, изтезания или нечовешко третиране. А. Гиргинов, НП, 588.