ЗАПОГЛÈЖДАМ, -аш, св., прех. и непрех. С предл. към. Започна да поглеждам някого или нещо или към някого или нещо. Тя помисли, че Станкул е тежко болен и ей сега ще се строполи. Още повече се изплаши и запоглежда ту заспалата му майка, ту него. Ст. Марков, ДБ, 279. Усетих как по едно време капките [пот] се превърнаха като че ли на сълзи и запоглеждах към края на нивата. Ст. Даскалов, БП, 87. Прилегнах с шмайзера до ъгъла и запоглеждах изпод каската към отвора на канала. П. Славински, ПЩ, 432. Мъжете нарязаха хляба и гладни запоглеждаха към топлата гозба. К. Петканов, ОБ, 139. запоглеждам се взаим. Сватовете сега се запоглеждаха и разбраха, че Вълко не е с тях. К. Петканов, П, 76.