ЗАПОДСМЪ̀РЧАМ, -аш, св., непрех. Започна да подсмърчам. На това място старата не се сдържа, трепна, заподсмърча и от очите ѝ капнаха сълзи и протекоха по сухите ѝ страни. Й. Йовков, ВАХ, 179. Очите на старците се напълниха със сълзи, жените заподсмърчаха. Ст. Мокрев, ЗИ, 236.