ЗАПОДТЍЧВАМ, -аш, св., непрех. Започна да подтичвам. Двамата ускориха крачките, заподтичваха. Т. Харманджиев, КЕД, 192. – На, носи си ги ти! – подаде Пешо чувала на Боцата и той покорно, дори благодарно ги понесе, като заподтичва напред. Ст. Даскалов, СЛ, 257.


Източник: Речник на българския език (онлайн)