ЗАПÒЙВАМ1, -аш, несв.; запоя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. Диал. Запоявам1. запойвам се, запоя се страд.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

ЗАПÒЙВАМ2, -аш, несв.; запоя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. Метал. Запоявам2. Седят [жените] и вършат по осем часа една и съща дребна работа: една бурмичка завинтват или някоя жичка запойват. Л. Дилов, ПБД, 121. запойвам се, запоя се страд. При каква мощност на тока се запойват метални части посредством електрична дъга, ако се консумира ток със сила 160 ампера при напрежение 220 волта? СбЗФ, 98.


Източник: Речник на българския език (онлайн)