ЗАПÒЙВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от запойвам1 и от запойвам се; запояване1.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗАПÒЙВАНЕ2, мн. -ия, ср. Метал. Отгл. същ. от запойвам2 и от запойвам се; запояване2, запойка. Запойването е неразглобяемо съединение между металически детайли, при което запояваните повърхнини се съединяват със съответен припой. Ст. Михайлов и др., ГМ, 11.