ЗАПОКЍТВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от запокитвам и от запокитвам се; захвърляне. Къньо го посрещна тържествено, с викове „ура“, запокитване на учебниците по всички страни из стаята и с желязна прегръдка, от която Евлоги побледня. А. Гуляшки, Л, 199.
