ЗАПОКЍТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от запокитя като прил. Разг. Захвърлен, хвърлен. Въображението му рисуваше картини, пълни с невероятни ужаси – той виждаше как насреща му лети запокитената факла и го удря в лицето... изгаря го, ослепява го. А. Дончев, СВС, 743.