ЗАПÒМВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); запòмня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Запомням; запомнювам. Децата говореха нещо. Странно. Думите бяха познати, а Асен нищо не запомваше, те нямаха смисъл, не докосваха ума му. П. Стъпов, ЧОТ, 83. Обикновено вечер на вратичката на печката преглеждах книгите. Затуй пък в клас внимавах и запомвах всяка дума, казана от учителя. Кр. Григоров, ОНУ, 64. Колко пъти досега Харитина е чула песента на ластовиците, но първи път днес я забелязва, запомва я, повтаря я. А. Каменова, ХГ, 5. Детето запомва добре само онова, което му се мярка пред очите честичко и което е за него удобопонятно. Знан., 1875, бр. 11, 171. запомвам се, запомня се страд. Стоил е един от тия войници, които с вънкашността си изведнъж се отделят и изпъкват между еднообразните войнишки фигури, запомват се и за своите роти са също като типичните черти на една физиономия. Й. Йовков, Разк. I, 8.