ЗАПÒПВАМ, -аш, несв.; запòпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Ръкополагам някого за поп, свещеник. Патриархът е назначавал епископи, а те, от своя страна, запопвали не хора, отговарящи за своя сан, а такива, които дадели повече. Г. Бакалов, Избр. пр, 129. – Я остани ти в наше село, трябва ни и поп, скоро може и да те запопим. СбНУ ХVIII, 551. Димитру писмо достигна, / Димитър вика владика, / по-скоро д’иде Димитър / владика да го запопи. Нар. пес., СбНУ III, 26. Горо ле, горо зелена, / поручал ми е владика: / „Да дойде Найден, да дойде, / да дойде да го запопим“= Нар. пес., СбВСтТ, 334. запопвам се, запопя се страд.
ЗАПÒПВАМ СЕ несв.; запòпя се св., непрех. Ставам поп, свещеник. След туй – също много логично – Христос се труди, учи се. И понеже има наклонност към свети занимания – взема, че се запопва. В. Мутафчиева, ИКМ, 96. Оттам [от римското училище] по две години Коперник ся върна при уйка си във Вармия, дето ся запопи, па отиде пак в Италия, отдето след две години, обогатен с опит и наука, завърна ся в Краков, за да бъде учител. Лет., 1874, 128. Тръгна Николчо да се запопи, / да се запопи у Враца. Нар. пес., СбВСтТ, 398.