ЗАПОПРА̀ЩАМ, -аш, несв.; запопрàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Захвърлям нещо сърдито надалеч; запращам2, захвърлям2. Стоичко кипна, наведе се, грабна камък и го запопрати из широките клони на върбата. Елин Пелин, Съч. II, 11. – Токо беше рекъл вестник, вестник! Разбра ли му нещо? – извика добродушният Ботьо и запопрати настрана скъпия за мене „Дунав“. З. Стоянов, ЗБВ III, 46. запопращам се, запопратя се страд.