ЗАПÒПЯМ, -яш, несв. (диал.); запòпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Запопвам. запопям се, запопя се страд.

ЗАПÒПЯМ СЕ несв. (диал.); запòпя се св., непрех. Запопвам се. В Каменград и днеска поп Матей се прякоросува отец Матей Казака. / Светувал свят, видял / що е за виждане, а сетне се прибрал / при свои в Каменград; подвива под венчило / глава, запопя се, но черното носило / не смаза и до днес юначната душа. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 69-70.


Източник: Речник на българския език (онлайн)