ЗАПОРЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от запорирам като прил. Юрид. Финанс. За пари, сметки, имоти и под. – върху който е наложен запор. Всяко дружество може да поиска получаване на разрешение за неотложни плащания, което позволява част от постъпващите по запорираната сметка на длъжника суми да останат на негово разположение, за да се разплати със своите контрагенти. Класа, 2011, бр. 1156 [еа]. Запорирано имущество. // Върху имуществото и сметките на който е наложен запор. Запорираните дружества няма да могат да се разпореждат със своето имущество и ще извършват плащания само към персонала си или за погасяване на публични задължения. Банк., 2011, бр. 52 [еа].