ЗАПОРÒЖЕЦ1, мн. -жци, м. Човек, който е роден или живее в Запорожката област в Украйна. – Довечера ще направиме ешмедеме. Ще се напием като запорожци, ще строшиме два-три стола. А. Каралийчев, ПГ, 68. Само арменците, евреите и татарите смееха да живеят и да търгуват в предместието, защото запорожците не обичаха да се пазарят, а колкото заграби с ръката из джеба пари, толкова и плаща. Н. Бончев, ТБ (превод), 24-25.
ЗАПОРÒЖЕЦ2, мн. -жци, след числ. -жеца, м. Разг. Вид лек автомобил, произвеждан в Запорожкия автомобилен завод (Украйна). Пред нас тромаво се движеше запорожец. – Това запорожче какво се сили? Поне него да задминем. Ст. Христозова, ДТСВ, 131.