ЗАПОРÒЖЧЕ1, мн. -та, ср. Рядко. Умал. от запорожец1.

ЗАПОРÒЖЧЕ2, мн. -та, ср. Рядко. Умал. от запорожец2. Пред нас тромаво се движеше запорожец. – Това запорожче какво се сили? Поне него да задминем. Ст. Христозова, ДТСВ, 131.


Източник: Речник на българския език (онлайн)