ЗАПÒСКАМ, -аш, св., прех. Разг. Започна да поскам, да пощя. Илийко спря отвътре до вратата на канцеларията и запоска калпака си със спуснати отпред ръце. Ст. Чилингиров, ПЖ, 62. Тя му запоскала главата и той задрямал на скутовете ѝ. Христом. КМ II, 184. запоскам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)