ЗАПОСТЕНÈ, мн. няма, ср. Диал. Заговезни; запост, запостки. – Ами защо го гоните [петела]? – пита Калчо. – Нали довечера е запостене. Ще го готвиме! – отвръща Лако и се прехвърля през плета. Ст. Даскалов, БП, 100.


Източник: Речник на българския език (онлайн)