ЗАПÒЧНУВАМ, -аш, несв. (остар.); запòчна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. запòчнат, св., прех. и непрех. Започвам1; започевам, започенвам, започинам. Той започнува да се учи да чете и да записва името си. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 22. Отгледването, отхраната, отрастеването и ученето на човека започнува още от неговото детинство. Ив. Богоров, КП, 1873, кн. 1, 6. Най-после прибра ся в гостилницата, когато селският часовник биеше за сряднощ. На туй ударяние на часа той ся сепна, защото неделята, която очакваше, започнуваше вече. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 103-104. започнувам се, започна се страд. И тъй, напредъкът на българското общество – това ще бъде предметът на Правото; с тая мисъл са започнува изданието на тоя вестник, това е неговата главна цел. Пр, СбПер. п II, 139.
ЗАПÒЧНУВАМ СЕ несв. (остар.); запòчна се св., непрех. Започвам се; започевам се, започенвам се, започинам се.