ЗАПОЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; запоя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. Диал. 1. Давам някому да пие нещо, над което е правена магия, над което е баяно за здраве, за влюбване, за болест и др. Цялото село научи, че Демна е направила магия на Найдена, за да я вземе. Събрала самодивски корени, сварила ги със змийско мляко и го запоила. К. Петканов, ОБ, 201. Казваха тогаз, уж като милеял той за годеницата си, тази проклетница придумвала го за дъщеря си. Захванала го и запоявала с какво не щете – със змийски съблекла, със сърцето на малки щърчета, дано прелепне Иван у нея и да я вземе. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 45. Тези, които имат млечен добитък (кози, овце и др.), набират на кърищата тревата „тлъста тиква“, увиват я около съда, в който доят мляко, и после я турят във вода, от която запояват добитъка, да му бъде тлъсто млякото. Нар. прик., СбНУ ХII, 9. Че наберем цвеке самовилско, / че да сварим цвеке самовилско, / че запоем Иве, че окъпем / и веднага Иве че да стане, / ем по-боле юнак че да бъде. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 98.
2. Давам някому (обикн. на дете или на малкото на животно) за първи път да вкуси, да опита, да пие нещо с цел да привикне да го приема, да го пие (Н. Геров, РБЯ). Свой да не запоява детя с вино, че ще обича и виното като него. Н. Геров, РБЯ II, 107. запоявам се, запоя се страд., възвр. и взаим. – Не бой са, не бой, Пенке, / пиленце, / не бой са от върли магии. / Я настържи, Пенке, / я настържи от бели пите, / та са запои да та не ловят, / да та не ловят върли магии. Нар. пес., СбНУ XLIII, 540. Първи момък: – С билки си я омагьосал и си я грабнал на коня си. З м е я: – Вий с билки и магии се запоявате един други, никой от носа си да не вижда по-далеч! П. Тодоров, Събр. пр II, 320.
ЗАПОЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; запоя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. 1. Метал. Посредством поялник съединявам метални части с припой от разтопен калай и др.; заварявам, споявам. Помощникът му Стойне, докъдето запоява тръбите на канала, изтърси нещо, което разсмя всички: – Нищо бе, Киро, нека да вали, но лошо време да не хваща. Ст. Станчев, НР, 56.
2. Диал. Залепвам нещо със слепващо вещество; слепвам. – Леле брате, Момчиле юначе, / бог да бие твойе първо либе, / излъга ме мене да си плете, / та ми коси за дирек запои, / та не можем, брате, да си станем! Нар. пес., СбНУ XLIII, 227. Никак не йе [Момчиловото либе] у яхър улезло, / са улезна и пакост направи, / на коня / рани му с катран намазала / и сабля му с канап запоила. Нар. пес., СбНУ II, 84. запоявам се, запоя се страд. – Чичо – престраши се той. – С какво се запоява месинг? П. Проданов, С, 81. Единият край на намотката от рамката се запоява за едната колекторна пластинка, а другият – за другата. К, 1963, кн. 1, 46.