ЗАПРА̀ЗНЯМ, -яш, несв.; запрàзня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Запразвам2. Отсечи туй безплодно дърво, защо да запразня и земята? КТЕМ, 26. запразням се, запразня се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)