ЗАПРА̀СКВАМ1, -аш, несв.; запрàскам, -аш, св., непрех. Разг. Започвам да праскам, да пращя; запращявам. Запраска, догоря последня свещ. К. Христов, В, 127.
ЗАПРА̀СКВАМ2, -аш, несв.; запрàскам, -аш, св., непрех. Диал. Тръгвам, потеглям бързо и без да избирам път. – Ами, не оставам аз сама. Запраскаш ти из гората, кой знае кога ще се върнеш. Ст. Даскалов, ЕС, 11.