ЗАПРЕГЛЪ̀ЩАМ, -аш, св., прех. и непрех. Започна да преглъщам. Георги не беше ял от два дни и като гледаше топлодимящия хляб, запреглъща. Ст. Марков, ДБ, 91. – Слушай, чичо – запреглъщах аз. – Дошли сме да те молим да приемеш отново на работа Стоила. О. Василев, УП, 21. Интересът на войниците бе събуден. Зашушукаха помежду си, запреглъщаха спомените си като корави залъци. К. Петканов, МЗК, 186. запреглъщам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)