ЗАПРЕГЪ̀ВАМ, -аш, св., прех. Започна да прегъвам. – Знаете ли – Боян Златев запрегъва пръстите на лявата си ръка и се намръщи. – Има един Евлоги Камберов – чували ли сте за него? А. Гуляшки, Л, 147. Запрегъва бавно изписания гъсто лист, а мислите му вървяха една през друга... В. Мутафчиева, ЛСВ I, 400. запрегъвам се страд.
ЗАПРЕГЪ̀ВАМ СЕ св., непрех. Започна да се прегъвам. Вятърът нахлу изведнаж, с всичката си сила. Току-що бяхме се прибрали, когато дърветата се запрегъваха. К. Кюлявков, СПП, 63.