ЗАПРЕМЍГВАМ, -аш, несв. и св.; запремѝгам, -аш, св., непрех. Започвам да премигвам; запримигвам. – Селото ще те помни, даскале – добави дядо Съби. – Че то такъв човек забравя ли се? – изпъшка старецът... Бачо Киро запремига. Ръцете му бяха вързани, та не можеше да избърше сълзите си. Д. Марчевски, ДВ, 205. Този въпрос пообърка началника и той запремигва често-често. Ст. Марков, ДБ, 323. В квартирата на Слановски фенерът запремига и запука. – Савата е забравил да налее газ. В. Нешков, Н, 101.