ЗАПРЕМЯ̀ТВАМ, -аш, несв.; запремя̀там, -аш, св., прех. Започвам да премятам. После избърсваше сълзите си и два пъти по-чевръсто запремятваше иглите. Беше плетачка... А. Гуляшки, Л, 281. Игривият зов на гайдата надделя над общия шум и хорото се изви. Няколко момци се наловиха и мудно запремятаха крак през крак. М. Смилова, ДСВ, 30-32. Тончо Батин опули очи, изду устни. А Петрун се поподигна от стола, поглади жилетката си и запремята верижката на часовника. Кр. Григоров, Р, 37. Гледай – и биволите му се съживиха с него, как чевръсто запремятаха тежките си крака, като че ги подкара към дола. П. Тодоров, И I, 108. запремятвам се, запремятам се страд.
ЗАПРЕМЯ̀ТВАМ СЕ несв.; запремя̀там се св., непрех. Започвам да се премятам. И тогава то [хвърчилото] се запремятва все надолу, додето забие рог сред някой двор в купа сено. Т. Харманджиев, КЕД, 89. Децата чуваха през сън вика му. Техните очички се запремятват ту към него, ту към майка им. Ст. Чилингиров, ПЖ, 142. Стриката се препъна. Падна и се запремята низ стръмнината. Ст. Сивриев, ЗСБ, 93. Ударих смока и го разсякох надве. Долната половина се изхлузи от дървото и чак при втория удар се отпусна и се запремята от клон на клон. Н. Хайтов, ПГ, 111.