ЗАПРЕПУ̀СКАМ, -аш, св., непрех. Започна да препускам. От шатрата на Темир излязоха хора, които яхнаха конете си и запрепускаха по всички направления. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 73. Момчето изплю сламката и запрепуска с босите си крака по пустата, изпечена като хляб пътечка. М. Яворски, ХСП, 135. ● Обр. Автобусът профуча край последните бели фасади и емна нагоре по извилистото шосе. От двете страни на пътя отново запрепускаха дървета, пейзажите се занизаха през стъкления екран. К. Кюлявков, СПП, 6.
– Друга (остар.) форма: запрепу̀щам.