ЗАПРЕСКА̀ЧАМ, -аш, св., прех. и непрех. Започна да прескачам. Един от низамите изтърва късата си пушка и се свлече върху каменистия склон; ония, които вървяха подире му, го запрескачаха, стъпваха по краката му, по проснатите му ръце... Ст. Дичев, ЗС II, 42. Пролетта измина, но от писмото не идваше никакъв знак. Юсуф кехая запрескача до града, като мореше конете по хлъзгавия път, и все по-намръщен се връщаше... Б. Несторов, СР, 12. запрескачам се страд.