ЗАПРÈТНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от запретна като прил. Разг. Обикн. за ръкав, крачоли, пола на дреха, облечена от човек – който е подгънат, завит; навит, засукан. А зад тезгяха, сред пушека и мъглата на печените наденици, стоеше Сарандовица, снажна, мъжествена, хубава и в напредналата си възраст, със завити около ръченика си коси и със запретнати ръкави. Й. Йовков, ВАХ, 19. Малкото щъркелче се спуснало на двора и закрачило към прага на отворената врата. Отвътре се показала майка му със запретната престилка. А. Каралийчев, Съкр. [еа].