ЗАПРЕХВЪ̀РКВАМ, -аш и ЗАПРЕХВРЪ̀КВАМ, -аш, несв.; запрехвъ̀ркам, -аш, св., непрех. Започвам да прехвърквам. Печката се разбумтя. Снежинки запрехвъркваха от стъмненото небе. Ст. Даскалов, СД, 497. Тежко, с разтворени човки запрехвъркаха зажаднели гарвани. Елин Пелин, Съч. I, 73. Колоната излезе на билото, дъждът утихна и мракът се разреди. Запрехвърка сняг. М. Яворски, ХСП, 287. Свраките зацъркаха тревожно и една след друга запрехвръкваха над гората. Ем. Станев, ПГВ, 78.