ЗАПРÈЩАМ, -аш, несв.; запретя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Поръчвам. Бяло ми месо не яжте, / че съм заръчал, запрещал, / да дойдат тато и мама, / да видят чудо голямо. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 110. запрещам се, запретя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)