ЗАПРИБЍРАМ, -аш, св., прех. Започна да прибирам. Съдията заприбира книжата в папката. Останалите също се раздвижиха. Адвокатът събличаше робата си. Б. Райнов, ДБ, 279. За да го [хвърчилото] свали по-наблизо, Пачо бързо заприбира канапа на дълги разтези. Т. Харманджиев, КЕД, 92. – Много пък знаят това вашите хора! – каза операторът на Павел колар Петков, когато заприбира багажа си. Г. Белев, ПЕМ, 72. заприбирам се страд.
ЗАПРИБЍРАМ СЕ св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. Започнем да се прибираме, да се връщаме мнозина или всички. А вечер, кога сенки застелят земята и птиците небесни две по две се заприбират към гнездата си, сякаш и в моята душа почваше да се мръква. Ив. Кирилов, Ж, 53. Приближаваше буря и народът се заприбира от полето.
2. Диал. Заприготвям се. Мръкнало се. Селянинът се заприбирал да си отива. Ил. Блъсков, ТСР, 20.