ЗАПРИГЛА̀СЯМ, -яш, несв. и св., непрех. Започвам да пригласям1. Дърварите знаеха песента наизуст, от време на време някой тихичко запригласяше или пък сърцераздирателно се провикваше. Д. Цончев, ЧС, 136. Дико нагласи кавала и засвири стара песен. Вятърът изписка още няколко пъти и му заприглася. К. Петканов, ЗлЗ, 195.