ЗАПРЍДАМ, -аш, несв.; запредà, -èш, мин. св. запрèдох, св., прех. Започвам да преда1. Така през време на работа при минаване между машините аз изваждам празните калеми и запридам пълните, без да губя нито секунда. РД, 1950, бр. 278, 3. – Един ден бубите изгубиха охота за ядене, изпълзяха върху струпаните клони и запредоха копринените си нишки като чевръсти девойки. П. Бобев, ГЕ, 139. Жената взе хурката и запреде. запридам се, запреда се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)