ЗАПРИЍЖДАМ, -аш, св., непрех. Обикн. само мн. и 3 л. ед. Започнем да прииждаме. Вятърът налетя изневиделица. Откъм Балкана заприиждаха черни облаци, гръм и трясък се разнесе над полето, като че ли планина се събаряше. Д. Марчевски, ДВ, 165. Едни с коне, други с магарета или на гръб с кошове и торби заприиждаха на пристанището, натоварени с грозде, жито и царевица. Г. Караиванов, ЮМ, 131. Евдокия Андреевна не можа да поспи сутринта повече и не си отпочина от предишните две безсънни нощи; на сутринта отново заприиждаха гости. ЖД, 1968, кн. 3, 6. От двете посоки на булеварда и от пресечката заприиждаха жадни за произшествия хора и стана спонтанен митинг. Ст, 1968, бр. 1191, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)