ЗАПРИКА̀ЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заприказвам се. Тия поднасяния на чинии и гърнета, тия заприказвания до късно вечер пред широките външни порти се прекъснаха изведнъж. Д. Калфов, ПЮН, 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)