ЗАПРИМЪ̀КВАМ, -аш, св., прех. Рядко. Започна да примъквам. Той сам, без да иска помощ от някого, запримъква чувалите, наредени под хамбара. Ст. Даскалов, СЛ, 273. Едва достигна тя [овчарката] китката и я запримъква към себе. П. Тодоров, И I, 10. запримъквам се страд.
ЗАПРИМЪ̀КВАМ СЕ св., непрех. Започна да се примъквам. Тоя с ямурлука спря да реже, тръгна към колата си. Аз станах от пъна и също се запримъквах към колата, но съвсем безшумно и бавно. Й. Радичков, ББ, 50. Тъмнината погълна двете момчета. Хванати за ръце, те безшумно се запримъкваха край градинските зидове. Д. Марчевски, ДВ, 138.